Мария Монтесори и нейният метод

Евелина Чанева

Мария Монтесори е родена през 1870 година в малък италиански град Кяровале. Баща й отделял голямо внимание на възпитанието на дъщеря си. Майка й била грамотна, образована жена и сама обучавала Мария. Когато става на 12 години семейството й се мести в Рим, за да получи Мария добро образование. Интересът на Мария Монтесори преминава през много различни сфери.  Благодарение на това, тя не само придобива знания, умения и опит, но и намира своето призвание в живота.

На 26 години тя става първата жена-лекар в страната си. След медицината, тя изучава още антропология, педагогика и психология. Създава център за работа с деца с умствена изостаналост и открива, че за да се развиват, на тях им е нужна не толкова медицинска, колкото педагогическа помощ. Постепенно започва да развива своето учение и популяризира своята методика. Мария създава специално училище, а след това и институт за умствено изостанали деца, където разработва и прилага разнообразни дидактически материали, влезли в историята като „златният материал на Монтесори”

За да утолиш жаждата си не е достатъчно да видиш водата или да я опиташ, трябва да изпиеш количеството, от което организма ти има нужда. За да удовлетвориш вътрешния си глад, психична жажда, не е достатъчно да видиш за малко вещите или да чуеш тяхното описание, необходимо е да ги вземеш и да ги ползваш толкова, колкото е нужно, за да удовлетвориш потребността на вътрешния живот. Този факт е основната психическа конструкция и единствената тайна на обучението.” Мария Монтесори

Монтесори е и социален реформатор. Според нея истинските причини за проблемите на нашата цивилизация са, че  е построена върху нестабилна основа, тъй като градейки я обществото взема под внимание само ценностите на възрастния.

Монтесори силно се повлиява от работата на двама френски медици – Гаспард Итар и Едуард Сегин.Те от своя страна са повлияни от идеите на Русо, проповядващ обучение на всички сетива на децата, за кого стартовият ключ към обучението на всеки индивид е реалното и конкретното, а след това – абстрактното. Тези идеи по-късно са възприети и разгърнати от Монтесори в нейната работа с децата.

Методът не е създаден от Мария Монтесори изведнъж. Това е продължителен процес на наблюдения. 

Монтесори използва много от материалите, разработени от Сегин. Тя приема и идеите на  Якоб Перира, който разчита изключително много на сетивата и директния опит в обучението на глухонеми деца.

Мария Монтесори прилага много от идеите на гореизброените учени на практика, показвайки че първите шест години след раждането са най-важните и добавяйки вътрешната си вяра, че трябва да следваме детето.

Това е един революционен метод, изследващ и поддържащ естественото развитие на децата (надарени, слепи, умствено изостанали, бедни, богати). Нейният  метод на образование е модел, в който деца с различни умствени и физически възможности живеят и учат в естествена среда, в смесени възрастови групи, а това много наподобява обществото, в което ще живеят като възрастни. Монтесори препоръчва възрастова разлика от 3 години (3-6 години, 6-9 години, 9-12 години и т.н.) с отворен достъп между класовете, където децата са свободни да посещават всеки клас, тъй като се забелязва, че всяко дете намира свое собствено място и остава там, защото такава е човешката природа: всеки да търси своето място (дом) и да остане там. Всяко дете притежава вътрешна сила, която го кара да расте и учи, и това може да бъде наблюдавано в спонтанните му занимания. Следвайки вътрешната си интуиция, детето намира собствен начин на учене и удовлетворение в работата си. Истинската умствена работа не изтощава, а  по-скоро подхранва духа на детето.

Децата развиват креативност, умения за разрешаване на различни проблеми, развиват критическо мислене и умения за оптимално разпределение на времето, за да могат след това като пълноценни личности да внесат своя принос към обществото и околната среда. Най-важните принципи в метода

Монтесори” са: наблюдение, индивидуална свобода и подготовка на заобикалящата среда. Детето само изгражда своето собствено „аз“, самостоятелно решава в кой етап от живота си кой „прозорец“ за познания да отвори и да направи възможно възприемането на определени умения и знания. Възпитанието на детето е умение да се балансират свободата и дисциплината, като същевременно детето развива своите вродени способности. „Дисциплина в свободата“ – детето владее и се разпорежда с живота си, само трябва да открие какво му е приятно. Родителите се намесват, за да подпомогнат неговото развитие. Така детето израства със самосъзнанието, че може да се справи с всичко, което развива самочувствието му и увереността му, които са важни за развитието му в пълноценна личност.  Възпитанието се осъществява без опити за манипулация на поведението чрез награди или наказания. 

Главното откритие на д-р Монтесори е за същността на детската природа, която се връща в нормалното си състояние чрез спонтанната работа, защото е в  пълна хармония с цялата среда на детето. Есенцията на тази спонтанна работа, водеща до умствено израстване, е едновременната дейност на ума и ръката – едновременната активност между периферията и центъра.

Нормализираните деца се характеризират с любов към реда, към работата, придържане към реалността, дълбока спонтанна концентрация, любов към тишината и самостоятелната работа, сублимация на инстинкта за притежание, сила да действат по избор, а не от любопитство, послушание, независимост и инициатива, помагане на по-малките, спонтанна самодисциплина, радост.

Силата на волята или самоконтролът са резултат от поредица малки избори в ежедневния живот в Монтесори средата. Възпитаващият трябва да планира подходящи занимания, които да позволят на децата да усещат успех от работата си. Когато започнат да се справят сами, те придобиват самочувствие и самоконтрол. Друг важен начин, чрез който децата учат, е като наблюдават заобикалящите ги възрастни. Така децата се учат от тях и на приемливо за обществото поведение.

ПОПИВАЩ УМ

Монтесори описва етапите на развитие при децата като Планове за развитие или серии от прераждания, които се появяват приблизително на шестгодишни интервали, всеки от които е подразделен на три годишни дяла. Тя подчертава фундаменталната разлика между възрастния и детето: детето е в продължително състояние на растеж, а възрастният е достигнал нормата на вида. През различните етапи се наблюдават различни видове ум.

1.      „Попиващ ум”- първият етап – от 0-6 години и е най-важният. Това е период на трансформация и е разделен на:
-          0-3 години – подсъзнателен Попиващ ум
-          3- 6 години – съзнателен Попиващ ум
2.      Средният период или вторият етап на детството: от 6 до 12 години.
3.      Третият етап на трансформация, също разделен на два подетапа:
-          12-15 години:  пубертет
-          15-18 години:  юношество

През първия етап ( Попиващ ум) не само че нещо се развива, но се и само-създава, започващо от нищото.

Идва време, когато една психологическа личност свършва и започва друга. Първият от тези периоди е от раждането до шестата година. През този период личността минава през големи промени – ние трябва не само да сравним новородено бебе с шестгодишно дете, за да забележим това.” Мария Монтесори

Педагогиката на Монтесори е основана на връзката между готовността и „чувствителността” на учащия. Децата учат повече и по- добре, когато уроците отговарят на техните интереси, когато учителят подхожда индивидуално и не се намесва, когато децата се концентрират. Концентрацията води до „нормализация”.

Всяка част от метода „Монтесори” е много внимателно съставена и учи само по една стъпка: от просто към сложно и от конкретно към абстрактно.

Монтесори вярва, че детският ум трябва да бъде задоволен първо с поглед върху цялото и след това се занимава с отделните му части. Тя е убедена, че образованието трябва да следва и да отговаря на нуждите на естественото развитие на детето. Смята, че самата природа е източник на вдъхновение и че децата са очаровани от нея. В съвременния свят достъпът до природата е по-необходим от всякога.

Движението подпомага развитието на ума на детето. „Интелектът на детето може да се развие до определено ниво без помощта на ръцете, но това се подпомага до голяма степен от работата на ръката”.

Монтесори смята, че истинската роля на образованието е да помогне на живота  и го определя като „външна помощ за душата в напредъка към нейната еволюция”. 

Много хора твърдят, както и аз, че най-важната част от живота на човек са не годините, прекарани в университета, а първият период – от раждането до 6 години. Това е времето, през което се формира човешката интелигентност. Но не само интелигентността, а и всичките й психологически сили.” М. Монтесори

Този период Монтесори описва като „Попиващ ум” и сравнява  детския ум с гъба, защото детето буквално попива информацията от средата чрез сетивата си и се само-създава просто докато живее.

НЕЗАВИСИМОСТ

Придобиването на независимост, естеството на която се променя през различните етапи в развитието на детето, е най-важната част от образователния процес.

Независимостта е не статично състояние, тя е продължителна победа и за да се постигне не само свободата, но и силата, тя да се усъвършенства, трябва да следваме пътеката на непрестанен труд.” М. Монтесори

Силата на волята или самоконтролът са резултат от поредица малки избори в ежедневния живот в Монтесори средата. Възпитаващият трябва да планира подходящи занимания, които да позволят на децата да усещат успех от работата си. Когато започнат да се справят сами, те придобиват самочувствие и самоконтрол. Друг важен начин, чрез който децата учат, е като наблюдават заобикалящите ги възрастни. Така децата се учат от тях и на приемливо за обществото поведение.

Важно е да се уважават изборите, които детето прави, и да му се дава възможност да изпита последствията от избора си. Независимите деца са по-щастливи.

МОНТЕСОРИ УЧИТЕЛКАТА

Нейната роля е пасивна, докато ролята на детето е активна. Най-важната й функция е да направлява естествената енергия на децата и да ги свързва с внимателно подготвената среда. Учителката Монтесори преподава индивидуални и кратки уроци и „отстъпва”, за да даде възможност на детето да продължи само. Тя поощрява естественото любопитство.

Децата постигат вътрешна самодисциплина (нормализират се) чрез доброволното повтаряне на спонтанна дейност, която води до умствена концентрация, а учителката помага на детето да се справя само.

Външният вид на директорката (учителката) е първата стъпка в спечелването на уважение от страна на детето. Тя трябва да е привлекателна, приятна на външен вид, чиста и подредена, внимателна, спокойна и изпълнена с тихо достойнство. Тя е за пример, демонстрирайки любов към себе си и усещане за чудесата, с които е изпълнен светът.

Монтесори е категорична, че държанието на директорката към детето трябва да е като на добър слуга, грижещ се за господаря си, защото господарят, на който служи е духът на детето. Но тя трябва да помогне на детето да действа, да проявява воля и да мисли за себе си, тъй като то ще придобие физическа независимост, когато стане самостоятелно. Директорката не служи на тялото на детето, а на духа му.

ДИСЦИПЛИНА

Мария Монтесори твърди, че дисциплината не е факт, а начин и че истинската „вътрешна дисциплина” е повече резултат от непрестанно израстване. Тя забелязва, че когато децата са самостоятелни, се съсредоточават по-лесно, постигат повече и имат по-малко проблеми с дисциплината.

В Монтесори средата не трябва да има наказания или награди, за да не се манипулира поведението на детето. Ако се появи конфликт, той трябва да се възприеме като възможност за практикуване на социални умения.

В Монтесори средата се използва само един материал от вид, за да се развие търпение, тъй като дете, което иска да ползва вече зает материал, трябва да изчака, без да прекъсва другарчето си.

Възрастният може да игнорира лошото поведение, но това трябва да бъде придружено с поощряване на добрите действия.

Свободата и дисциплината са неразделните страни на същото нещо – като двете страни на една монета.” М. Монтесори

umnicheta.suznanie.org
Пловдив, ул. Булаир №34
0888 66 13 03